Тези дни в Интернет пространството и не само там се разгоря спор дали да се гласува или не. Аз гласувах. Гласувах, защото искам аз да определя кой да ме представлява в Европейския парламент. Гласувах за този, който според мен работи и ще продължава да работи за България, ще мисли първо за българските интереси и чак тогава за партийните. И не на последно място за този, който най ще си заслужи онази голяма заплата.
Ще гласувам и на парламентарните избори. Защото не искам да ме управляват хора, които са избрани, защото за тридесет сребърника са купили някого. Хора, избрани от други, които могат да запомнят само номера на бюлетината, а не и за какво са изборите.
Бях повече от шокирана в един от репортажите в изборната нощ да чуя как член на комисия обяснява на избиратели на език, различен от българския в избирателна секция в Република България. И това излъчено по новините в най-гледаното време.
Не мога да се съглася, че това е бъдещето ми. Ще гласувам, защото искам този, който ме управлява да мисли първо за България. Който милее за България и хората тук. Който ще работи в насока младите хора да учат и остават в България, да раждат тук своите деца. Децата на България! За да пребъдем като народ. Може и да съм наивна, но вярвам, че все още има такива политици.
Да, моят глас е капка. Но „капка по капка вир става” са казали мъдрите хора. Нека се вземем в ръце и да направим своя избор. Затова ви призовавам: За Бога, братя, гласувайте! Гласувайте с разума си! Направете си труда да пуснете бюлетина, не оставяйте бъдещето в ръцете на другите! Нека решим аз, ти, всички ние...
Ще гласувам и на парламентарните избори. Защото не искам да ме управляват хора, които са избрани, защото за тридесет сребърника са купили някого. Хора, избрани от други, които могат да запомнят само номера на бюлетината, а не и за какво са изборите.
Бях повече от шокирана в един от репортажите в изборната нощ да чуя как член на комисия обяснява на избиратели на език, различен от българския в избирателна секция в Република България. И това излъчено по новините в най-гледаното време.
Не мога да се съглася, че това е бъдещето ми. Ще гласувам, защото искам този, който ме управлява да мисли първо за България. Който милее за България и хората тук. Който ще работи в насока младите хора да учат и остават в България, да раждат тук своите деца. Децата на България! За да пребъдем като народ. Може и да съм наивна, но вярвам, че все още има такива политици.
Да, моят глас е капка. Но „капка по капка вир става” са казали мъдрите хора. Нека се вземем в ръце и да направим своя избор. Затова ви призовавам: За Бога, братя, гласувайте! Гласувайте с разума си! Направете си труда да пуснете бюлетина, не оставяйте бъдещето в ръцете на другите! Нека решим аз, ти, всички ние...
Няма коментари:
Публикуване на коментар