събота, 23 май 2009 г.

Пролетни багри








Честит 24 май - Ден на славянската писменост и култура


Поздравявам всички с най-светлия, най-чистия български празник - 24 май – Ден на славянската писменост и култура!

Нека запазим езика си! Нека запазим живи традициите си! Нека научим децата си да пишат правилно на български език, а не на този от Интернет чата и SMS-сите! Да върнем интереса им към българските поети и писатели. Да им разкрием красотата на писаното слово изобщо и да запалим желанието им да четат.

Да не забравяме, че българският език, българските традиции ни обединяват като нация и ни отличават от другите народи. Да бъдем европейци, но да не забравяме корените си!

Честит празник на всички!

Поздравявам ви със стихотворението на великия Иван Вазов


Българският език


Език свещен на моите деди,

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не – за ядове отровни.


Език прекрасен, кой не те руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се някой до сега

в мелодьята на твойте звуци сладки?


Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива-

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?


Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

И чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!


Не си можал да въплатиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп –

за груб бъртвеж те само бил орисал!


Туй слушам се, откак съм на света!

Се туй ругателство ужасно, модно,

се тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.


Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещето бодро поколенье;


Ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Иван Вазов

Пловдив, 1883

сряда, 13 май 2009 г.

Искам и Вуте, и Нане да са добре

Смятам, че „Моят любим литературен герой” е полезен конкурс. Най-малкото, защото се предполага, че гласуващите, независимо как, ще прочетат есето, за което ще дадат глас. И така ще се докоснат до други хора, до други книги, до други светове.
Включих се в този конкурс с удоволствие. Есето ми е плод на действително преживяни емоции. Всеки ред от него е действителност. Естествено включвайки се в конкурса, прочетох и есетата на „конкуренцията”. Бях очарована от факта, че предимно млади хора участват в конкурса. Може би аз съм един от „ветераните”. Което означава, че младите четат. И че въпреки компютърните игри, множеството филми и какви ли не съвременни технологии, четенето на книги си остава.
Много от другите есета ми допаднаха. Обичам да си „сверявам” часовника с другите. Например, не бях поглеждала на Снежанка по този начин, „Малкият принц” си е класика и много истини са скрити в тази книга. Спомням си часовете, когато класната ни четеше книгата и плачеше. Тогава не разбирах защо, но години по-късно препрочитам редовете и откривам старите истини за себе си. Не мога да не се съглася, че Бай Ганьо продължава да е актуален герой и днес. За съжаление! И е прав е участникът, който пише, че той е любимия си литературен герой. Защото ние сме живи хора, с реални тревоги, попадаме в реални ситуации и действаме реално. И така откриваме в себе си по нещо от всеки литературен герой – смелост, честност, наивност, подлост, нужда от любов...
Нормално е всеки да иска да спечели. В крайна сметка затова е конкурс. Вече не следя гласуването, защото фактът, че се гласува против мен, без дори да е посетен блога, ме разочарова. И ако спечеля аз, искам да спечеля, защото хората гласуват за мен, а не против друг. Победата е важна, но не на всяка цена.
Благодаря на всички, които прочетоха есето ми и гласуваха за мен. Особено съм благодарна за добрите думи, написани като коментар. Радвам се, че с думите си, съм достигнала до тези хора. Накарала съм ги да почустват нещо добро. Което е и целта ми.
Не знам колко хора ще прочетат тези редове. Надявам се тези, които посещават блога ми, и за в бъдеще да намират в него полезна и приятна информация. Да го напускат с добри чувства към авторката му и към написаните слова. Да са заредени с положителна емоция напук на стреса в ежедневието. Защото перефразирайки една мисъл аз искам и Вуте, и Нане да са добре.
Благодаря!
P.S. Горното е написано на 6 май 2009, но по етични причини го качвам сега в блога си. С много мои положителни гласове се случи нещо странно и изчезнаха. Но за себе си съм победител, защото много хора ме подкрепиха и харесаха словото ми. А това е най-важното.