петък, 30 октомври 2009 г.

ЧЕСТИТ ПЪРВИ НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 ноември – денят на народните будители. Все още като че ли не можем да осъзнаем същността на този празник. Той официално влиза в празничния календар на България през 1922 год. по предложение на Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение от правителството на Александър Стамболийски. Според някои източници идеята му е подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите” българи - Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов. „Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако трябва...”
Днес, в тези безпътни времена, когато физическото оцеляване е на първо място, може би имаме голяма нужда да си припомним тези, който мечтаеха „за чиста и свята република”. За тези, които не пожалиха ни младост, ни живот, за да съществува на политическата карта независима България. Тези, които „събудиха” българския дух, запазиха през вековете българския език и българските традиции. Колко актуално днес звучи упрекът „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език?”. И отново трябва да се обърнем към историята си и да почерпим сили и увереност, че е гордост да кажеш „аз съм българче”.
Желая честит празник на всички учители и просветители! Те са днес нашите будетели, които с много търпение отварят сърцата на децата ни за знания!
Честит празник на всички!

понеделник, 19 октомври 2009 г.

есен, есен - мил сезон...







***
Моят сезон е есента,
Обичам с погледа си аз да гоня
слънчевите зайчета сред сенки златни
или капките дъждовни,
потъващи в море от огън, да следя.
Пулсира топлина по мойте вени,
изтласквана от есенното, щедрото сърце.
Зарежда ме с енергия, надежди
за дългите, студени, зимни нощи.

***


Есен.
Водопад от листа.
Красота!
Но защо е тази тъга?
Дали не виждам моите мечти?
Умиращи!
Очакващи снега!
Не! Крият се...До пролетта.

***
Таз есен - толкова красива
С топлите си багри
И прашинки златни –
Същински пир за моите сетива е!



***