Включих се в този конкурс с удоволствие. Есето ми е плод на действително преживяни емоции. Всеки ред от него е действителност. Естествено включвайки се в конкурса, прочетох и есетата на „конкуренцията”. Бях очарована от факта, че предимно млади хора участват в конкурса. Може би аз съм един от „ветераните”. Което означава, че младите четат. И че въпреки компютърните игри, множеството филми и какви ли не съвременни технологии, четенето на книги си остава.
Много от другите есета ми допаднаха. Обичам да си „сверявам” часовника с другите. Например, не бях поглеждала на Снежанка по този начин, „Малкият принц” си е класика и много истини са скрити в тази книга. Спомням си часовете, когато класната ни четеше книгата и плачеше. Тогава не разбирах защо, но години по-късно препрочитам редовете и откривам старите истини за себе си. Не мога да не се съглася, че Бай Ганьо продължава да е актуален герой и днес. За съжаление! И е прав е участникът, който пише, че той е любимия си литературен герой. Защото ние сме живи хора, с реални тревоги, попадаме в реални ситуации и действаме реално. И така откриваме в себе си по нещо от всеки литературен герой – смелост, честност, наивност, подлост, нужда от любов...
Нормално е всеки да иска да спечели. В крайна сметка затова е конкурс. Вече не следя гласуването, защото фактът, че се гласува против мен, без дори да е посетен блога, ме разочарова. И ако спечеля аз, искам да спечеля, защото хората гласуват за мен, а не против друг. Победата е важна, но не на всяка цена.
Благодаря на всички, които прочетоха есето ми и гласуваха за мен. Особено съм благодарна за добрите думи, написани като коментар. Радвам се, че с думите си, съм достигнала до тези хора. Накарала съм ги да почустват нещо добро. Което е и целта ми.
Не знам колко хора ще прочетат тези редове. Надявам се тези, които посещават блога ми, и за в бъдеще да намират в него полезна и приятна информация. Да го напускат с добри чувства към авторката му и към написаните слова. Да са заредени с положителна емоция напук на стреса в ежедневието. Защото перефразирайки една мисъл аз искам и Вуте, и Нане да са добре.
Благодаря!
P.S. Горното е написано на 6 май 2009, но по етични причини го качвам сега в блога си. С много мои положителни гласове се случи нещо странно и изчезнаха. Но за себе си съм победител, защото много хора ме подкрепиха и харесаха словото ми. А това е най-важното.
Много от другите есета ми допаднаха. Обичам да си „сверявам” часовника с другите. Например, не бях поглеждала на Снежанка по този начин, „Малкият принц” си е класика и много истини са скрити в тази книга. Спомням си часовете, когато класната ни четеше книгата и плачеше. Тогава не разбирах защо, но години по-късно препрочитам редовете и откривам старите истини за себе си. Не мога да не се съглася, че Бай Ганьо продължава да е актуален герой и днес. За съжаление! И е прав е участникът, който пише, че той е любимия си литературен герой. Защото ние сме живи хора, с реални тревоги, попадаме в реални ситуации и действаме реално. И така откриваме в себе си по нещо от всеки литературен герой – смелост, честност, наивност, подлост, нужда от любов...
Нормално е всеки да иска да спечели. В крайна сметка затова е конкурс. Вече не следя гласуването, защото фактът, че се гласува против мен, без дори да е посетен блога, ме разочарова. И ако спечеля аз, искам да спечеля, защото хората гласуват за мен, а не против друг. Победата е важна, но не на всяка цена.
Благодаря на всички, които прочетоха есето ми и гласуваха за мен. Особено съм благодарна за добрите думи, написани като коментар. Радвам се, че с думите си, съм достигнала до тези хора. Накарала съм ги да почустват нещо добро. Което е и целта ми.
Не знам колко хора ще прочетат тези редове. Надявам се тези, които посещават блога ми, и за в бъдеще да намират в него полезна и приятна информация. Да го напускат с добри чувства към авторката му и към написаните слова. Да са заредени с положителна емоция напук на стреса в ежедневието. Защото перефразирайки една мисъл аз искам и Вуте, и Нане да са добре.
Благодаря!
P.S. Горното е написано на 6 май 2009, но по етични причини го качвам сега в блога си. С много мои положителни гласове се случи нещо странно и изчезнаха. Но за себе си съм победител, защото много хора ме подкрепиха и харесаха словото ми. А това е най-важното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар