четвъртък, 11 март 2010 г.
СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА - ЩО Е ТО И ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС
Вчера се бяхме събрали на ежеседмичния си семинар “Проблемите на другите: интересни и разрешими”. Не че имаше много теми, ама традиция. Добрата стара новина беше снощната кавга у Петрови. Виж леко оживление настъпи при международната тема:
- Иванов пак е в командировка. Този път в Бразилия.
- Ей, върви им на някои жени! Тя и Иванова е с него. Цяла седмица кърши снага под латино ритми.
- То после не можем и затвори устата. Започва се с “ Да знаете как живеят по света…” и разговорът става монолог. Ама , нейсе.
Като изчерпахме и екотемата – днес е много модерно да се говори за екопроблеми – а именно кучето на новите от n–тия етаж и неговите нужди, настана неловко мълчание. Сладуна даже изтича до тях да разбърка кулинарното изкушение дето приготвяше. Тогава аз взех инициативата. То така и беше редно, защото според ротационния принцип аз ръководех сбирката.
- Дами, предлагам основната тема да бъде “Съвременната жена – що е то и има ли почва у нас”.
Всички заклатиха утвърдително глави. Даже и баба. В момента нямаше сериал и тя видимо скучаеше. Първа взе думата Вихра:
- Българката е голяма чистница. Ето аз, например, съм все с парцала, все лъскам, все трия. Ама в къщи блести от чистота. Даже моичкият ми вика “Вихре, то така блести у нас, че и слънчеви очила не могат да ми спасят очите!”.
Зацъкахме ние и вече знаем защо нейничкият не излиза от кварталната кръчма.
- Честно казано, българката трябва да е чудесна готвачка. – Това е Сладуна, която междувременно се е върнала и ухае на екзотични подправки. - Мама ме учеше, че любовта на мъжа минава през стомаха. И е така. На моичкия като му сготвя две – три ястия и като ги издумка, фурия става ви казвам. У дома две книги са на почит: Кулинарната енциклопедия и след нея Кама Сутра. Ами така де, то гладна мечка хоро не играе!
Зацъкахме още по-силно ние и вече с някакъв леко завиждащ нюанс.
- Я стига празни приказки – ядно се намества София. – Съвременната жена трябва да е интелигентна. Да чете книги за политика, икономика. Да разучи головите положения. Да може вечер на чаша ракия и салата да обсъди с половинката си световното положение, да анализират бюджета. Само така съпругът й ще я забележи и оцени сред тълпата приятели.
Нетърпеливо се намеси и Пламена:
- Съгласна съм. Но защо да се ограничаваме само в рамките на дома. Съвременната жена е огън. Тя е делова, организирана. Вижте дъщеря ми. Работи само от година , а вече е на ръководна позиция в нейната фирма. И действа. С твърда ръка действа. Принципна, роднинството няма значение. Такъв график ни е изготвила, че с баща й нямаме време да се видим, камо ли да се скараме. И от приспивателни вече нямаме нужда. Толкова сме изтощени, че щом видим възглавница и сме заспали. Оле, ама то времето напреднало…- рече и изчезна.
- Пък аз ви казвам, че съвременната жена трябва да е върти опашка.
Смаяни се обърнахме, защото последните думи бяха на Добра, на плахата и скромна Добра, дето от грижи по внучетата не й оставаше време един сериал да изгледа, камо ли да върти опашка. Позасмяхме се, ама тя не се обиди, а продължи:
- Ами ето, по-малката снаха Деспа. Кокетка. Не става рано, за да няма торбички под очите. После се гримира има – няма час и чак тогава излиза от спалнята с цялото си величие. А синчето ми, тази рожба, приготвило вече закуската. Гледа я в пърхащите мигли и нацупените й устенца. А тя като заговори, го омагьосва. Що поиска и го има. На минутата, не на сек…
Тук по-малкото й внуче оскуба перчема на батко си. Той пък писна като родопска гайда, че не чухме края. Реших, че е време да се намеся аз. Аз председател ли съм или не:
- Съвременната жена, мили дами, в частност българката, е една богиня. Една многоръка богиня, която се справя без проблем с пране, готвене, чистене. Тя е комбинативна и ако се налага леко манипулативна. Аз, например, като се прибирах от работа, напазарувах. Докато приготвя яденето, пуснах пералнята. После оставих тенджерата на слаб огън и рекох на благоверния: “Виж, мило, аз излизам. Ти наглеждай яденето и действай според случая.”.
Като заговорих за вълка и той хоп на балкона. И ми заговори с оня мощен глас на добре гледан мъж, а не, както някои си мислят, че е сърдит или още по-лошо, че ме критикува:
- Айде, бе, жена, прибирай се, че яденето тръгна да те търси!
Хвърлих победоносен поглед на комшийките.
- Виждате ли как думата ми на две не става. И как съм го докарала да съм незаменима. А какво повече може да иска една съвременна жена! – отсякох аз и полетях нагоре да върна вечерята в тенджерата. Така де, няма само Сладуна да ни се хвали с Кама Сутра.
Елица Загорска
- Иванов пак е в командировка. Този път в Бразилия.
- Ей, върви им на някои жени! Тя и Иванова е с него. Цяла седмица кърши снага под латино ритми.
- То после не можем и затвори устата. Започва се с “ Да знаете как живеят по света…” и разговорът става монолог. Ама , нейсе.
Като изчерпахме и екотемата – днес е много модерно да се говори за екопроблеми – а именно кучето на новите от n–тия етаж и неговите нужди, настана неловко мълчание. Сладуна даже изтича до тях да разбърка кулинарното изкушение дето приготвяше. Тогава аз взех инициативата. То така и беше редно, защото според ротационния принцип аз ръководех сбирката.
- Дами, предлагам основната тема да бъде “Съвременната жена – що е то и има ли почва у нас”.
Всички заклатиха утвърдително глави. Даже и баба. В момента нямаше сериал и тя видимо скучаеше. Първа взе думата Вихра:
- Българката е голяма чистница. Ето аз, например, съм все с парцала, все лъскам, все трия. Ама в къщи блести от чистота. Даже моичкият ми вика “Вихре, то така блести у нас, че и слънчеви очила не могат да ми спасят очите!”.
Зацъкахме ние и вече знаем защо нейничкият не излиза от кварталната кръчма.
- Честно казано, българката трябва да е чудесна готвачка. – Това е Сладуна, която междувременно се е върнала и ухае на екзотични подправки. - Мама ме учеше, че любовта на мъжа минава през стомаха. И е така. На моичкия като му сготвя две – три ястия и като ги издумка, фурия става ви казвам. У дома две книги са на почит: Кулинарната енциклопедия и след нея Кама Сутра. Ами така де, то гладна мечка хоро не играе!
Зацъкахме още по-силно ние и вече с някакъв леко завиждащ нюанс.
- Я стига празни приказки – ядно се намества София. – Съвременната жена трябва да е интелигентна. Да чете книги за политика, икономика. Да разучи головите положения. Да може вечер на чаша ракия и салата да обсъди с половинката си световното положение, да анализират бюджета. Само така съпругът й ще я забележи и оцени сред тълпата приятели.
Нетърпеливо се намеси и Пламена:
- Съгласна съм. Но защо да се ограничаваме само в рамките на дома. Съвременната жена е огън. Тя е делова, организирана. Вижте дъщеря ми. Работи само от година , а вече е на ръководна позиция в нейната фирма. И действа. С твърда ръка действа. Принципна, роднинството няма значение. Такъв график ни е изготвила, че с баща й нямаме време да се видим, камо ли да се скараме. И от приспивателни вече нямаме нужда. Толкова сме изтощени, че щом видим възглавница и сме заспали. Оле, ама то времето напреднало…- рече и изчезна.
- Пък аз ви казвам, че съвременната жена трябва да е върти опашка.
Смаяни се обърнахме, защото последните думи бяха на Добра, на плахата и скромна Добра, дето от грижи по внучетата не й оставаше време един сериал да изгледа, камо ли да върти опашка. Позасмяхме се, ама тя не се обиди, а продължи:
- Ами ето, по-малката снаха Деспа. Кокетка. Не става рано, за да няма торбички под очите. После се гримира има – няма час и чак тогава излиза от спалнята с цялото си величие. А синчето ми, тази рожба, приготвило вече закуската. Гледа я в пърхащите мигли и нацупените й устенца. А тя като заговори, го омагьосва. Що поиска и го има. На минутата, не на сек…
Тук по-малкото й внуче оскуба перчема на батко си. Той пък писна като родопска гайда, че не чухме края. Реших, че е време да се намеся аз. Аз председател ли съм или не:
- Съвременната жена, мили дами, в частност българката, е една богиня. Една многоръка богиня, която се справя без проблем с пране, готвене, чистене. Тя е комбинативна и ако се налага леко манипулативна. Аз, например, като се прибирах от работа, напазарувах. Докато приготвя яденето, пуснах пералнята. После оставих тенджерата на слаб огън и рекох на благоверния: “Виж, мило, аз излизам. Ти наглеждай яденето и действай според случая.”.
Като заговорих за вълка и той хоп на балкона. И ми заговори с оня мощен глас на добре гледан мъж, а не, както някои си мислят, че е сърдит или още по-лошо, че ме критикува:
- Айде, бе, жена, прибирай се, че яденето тръгна да те търси!
Хвърлих победоносен поглед на комшийките.
- Виждате ли как думата ми на две не става. И как съм го докарала да съм незаменима. А какво повече може да иска една съвременна жена! – отсякох аз и полетях нагоре да върна вечерята в тенджерата. Така де, няма само Сладуна да ни се хвали с Кама Сутра.
Елица Загорска
сряда, 3 март 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
