петък, 3 февруари 2012 г.
събота, 28 август 2010 г.
Компютърни мечти
Цифрови мечти
компютърът рисува.
Търся ги реално.
Раковината спи.
Морето ми говори
по телефона.
Морето буйства,
телефони отмъква.
На кого ли ще звъни?
По пясъка с
мидите SMS-и
аз ти написах.
Телефонен глас,
очите – компютърни -
дигитална любов.
компютърът рисува.
Търся ги реално.
Раковината спи.
Морето ми говори
по телефона.
Морето буйства,
телефони отмъква.
На кого ли ще звъни?
По пясъка с
мидите SMS-и
аз ти написах.
Телефонен глас,
очите – компютърни -
дигитална любов.
четвъртък, 11 март 2010 г.
СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА - ЩО Е ТО И ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС
Вчера се бяхме събрали на ежеседмичния си семинар “Проблемите на другите: интересни и разрешими”. Не че имаше много теми, ама традиция. Добрата стара новина беше снощната кавга у Петрови. Виж леко оживление настъпи при международната тема:
- Иванов пак е в командировка. Този път в Бразилия.
- Ей, върви им на някои жени! Тя и Иванова е с него. Цяла седмица кърши снага под латино ритми.
- То после не можем и затвори устата. Започва се с “ Да знаете как живеят по света…” и разговорът става монолог. Ама , нейсе.
Като изчерпахме и екотемата – днес е много модерно да се говори за екопроблеми – а именно кучето на новите от n–тия етаж и неговите нужди, настана неловко мълчание. Сладуна даже изтича до тях да разбърка кулинарното изкушение дето приготвяше. Тогава аз взех инициативата. То така и беше редно, защото според ротационния принцип аз ръководех сбирката.
- Дами, предлагам основната тема да бъде “Съвременната жена – що е то и има ли почва у нас”.
Всички заклатиха утвърдително глави. Даже и баба. В момента нямаше сериал и тя видимо скучаеше. Първа взе думата Вихра:
- Българката е голяма чистница. Ето аз, например, съм все с парцала, все лъскам, все трия. Ама в къщи блести от чистота. Даже моичкият ми вика “Вихре, то така блести у нас, че и слънчеви очила не могат да ми спасят очите!”.
Зацъкахме ние и вече знаем защо нейничкият не излиза от кварталната кръчма.
- Честно казано, българката трябва да е чудесна готвачка. – Това е Сладуна, която междувременно се е върнала и ухае на екзотични подправки. - Мама ме учеше, че любовта на мъжа минава през стомаха. И е така. На моичкия като му сготвя две – три ястия и като ги издумка, фурия става ви казвам. У дома две книги са на почит: Кулинарната енциклопедия и след нея Кама Сутра. Ами така де, то гладна мечка хоро не играе!
Зацъкахме още по-силно ние и вече с някакъв леко завиждащ нюанс.
- Я стига празни приказки – ядно се намества София. – Съвременната жена трябва да е интелигентна. Да чете книги за политика, икономика. Да разучи головите положения. Да може вечер на чаша ракия и салата да обсъди с половинката си световното положение, да анализират бюджета. Само така съпругът й ще я забележи и оцени сред тълпата приятели.
Нетърпеливо се намеси и Пламена:
- Съгласна съм. Но защо да се ограничаваме само в рамките на дома. Съвременната жена е огън. Тя е делова, организирана. Вижте дъщеря ми. Работи само от година , а вече е на ръководна позиция в нейната фирма. И действа. С твърда ръка действа. Принципна, роднинството няма значение. Такъв график ни е изготвила, че с баща й нямаме време да се видим, камо ли да се скараме. И от приспивателни вече нямаме нужда. Толкова сме изтощени, че щом видим възглавница и сме заспали. Оле, ама то времето напреднало…- рече и изчезна.
- Пък аз ви казвам, че съвременната жена трябва да е върти опашка.
Смаяни се обърнахме, защото последните думи бяха на Добра, на плахата и скромна Добра, дето от грижи по внучетата не й оставаше време един сериал да изгледа, камо ли да върти опашка. Позасмяхме се, ама тя не се обиди, а продължи:
- Ами ето, по-малката снаха Деспа. Кокетка. Не става рано, за да няма торбички под очите. После се гримира има – няма час и чак тогава излиза от спалнята с цялото си величие. А синчето ми, тази рожба, приготвило вече закуската. Гледа я в пърхащите мигли и нацупените й устенца. А тя като заговори, го омагьосва. Що поиска и го има. На минутата, не на сек…
Тук по-малкото й внуче оскуба перчема на батко си. Той пък писна като родопска гайда, че не чухме края. Реших, че е време да се намеся аз. Аз председател ли съм или не:
- Съвременната жена, мили дами, в частност българката, е една богиня. Една многоръка богиня, която се справя без проблем с пране, готвене, чистене. Тя е комбинативна и ако се налага леко манипулативна. Аз, например, като се прибирах от работа, напазарувах. Докато приготвя яденето, пуснах пералнята. После оставих тенджерата на слаб огън и рекох на благоверния: “Виж, мило, аз излизам. Ти наглеждай яденето и действай според случая.”.
Като заговорих за вълка и той хоп на балкона. И ми заговори с оня мощен глас на добре гледан мъж, а не, както някои си мислят, че е сърдит или още по-лошо, че ме критикува:
- Айде, бе, жена, прибирай се, че яденето тръгна да те търси!
Хвърлих победоносен поглед на комшийките.
- Виждате ли как думата ми на две не става. И как съм го докарала да съм незаменима. А какво повече може да иска една съвременна жена! – отсякох аз и полетях нагоре да върна вечерята в тенджерата. Така де, няма само Сладуна да ни се хвали с Кама Сутра.
Елица Загорска
- Иванов пак е в командировка. Този път в Бразилия.
- Ей, върви им на някои жени! Тя и Иванова е с него. Цяла седмица кърши снага под латино ритми.
- То после не можем и затвори устата. Започва се с “ Да знаете как живеят по света…” и разговорът става монолог. Ама , нейсе.
Като изчерпахме и екотемата – днес е много модерно да се говори за екопроблеми – а именно кучето на новите от n–тия етаж и неговите нужди, настана неловко мълчание. Сладуна даже изтича до тях да разбърка кулинарното изкушение дето приготвяше. Тогава аз взех инициативата. То така и беше редно, защото според ротационния принцип аз ръководех сбирката.
- Дами, предлагам основната тема да бъде “Съвременната жена – що е то и има ли почва у нас”.
Всички заклатиха утвърдително глави. Даже и баба. В момента нямаше сериал и тя видимо скучаеше. Първа взе думата Вихра:
- Българката е голяма чистница. Ето аз, например, съм все с парцала, все лъскам, все трия. Ама в къщи блести от чистота. Даже моичкият ми вика “Вихре, то така блести у нас, че и слънчеви очила не могат да ми спасят очите!”.
Зацъкахме ние и вече знаем защо нейничкият не излиза от кварталната кръчма.
- Честно казано, българката трябва да е чудесна готвачка. – Това е Сладуна, която междувременно се е върнала и ухае на екзотични подправки. - Мама ме учеше, че любовта на мъжа минава през стомаха. И е така. На моичкия като му сготвя две – три ястия и като ги издумка, фурия става ви казвам. У дома две книги са на почит: Кулинарната енциклопедия и след нея Кама Сутра. Ами така де, то гладна мечка хоро не играе!
Зацъкахме още по-силно ние и вече с някакъв леко завиждащ нюанс.
- Я стига празни приказки – ядно се намества София. – Съвременната жена трябва да е интелигентна. Да чете книги за политика, икономика. Да разучи головите положения. Да може вечер на чаша ракия и салата да обсъди с половинката си световното положение, да анализират бюджета. Само така съпругът й ще я забележи и оцени сред тълпата приятели.
Нетърпеливо се намеси и Пламена:
- Съгласна съм. Но защо да се ограничаваме само в рамките на дома. Съвременната жена е огън. Тя е делова, организирана. Вижте дъщеря ми. Работи само от година , а вече е на ръководна позиция в нейната фирма. И действа. С твърда ръка действа. Принципна, роднинството няма значение. Такъв график ни е изготвила, че с баща й нямаме време да се видим, камо ли да се скараме. И от приспивателни вече нямаме нужда. Толкова сме изтощени, че щом видим възглавница и сме заспали. Оле, ама то времето напреднало…- рече и изчезна.
- Пък аз ви казвам, че съвременната жена трябва да е върти опашка.
Смаяни се обърнахме, защото последните думи бяха на Добра, на плахата и скромна Добра, дето от грижи по внучетата не й оставаше време един сериал да изгледа, камо ли да върти опашка. Позасмяхме се, ама тя не се обиди, а продължи:
- Ами ето, по-малката снаха Деспа. Кокетка. Не става рано, за да няма торбички под очите. После се гримира има – няма час и чак тогава излиза от спалнята с цялото си величие. А синчето ми, тази рожба, приготвило вече закуската. Гледа я в пърхащите мигли и нацупените й устенца. А тя като заговори, го омагьосва. Що поиска и го има. На минутата, не на сек…
Тук по-малкото й внуче оскуба перчема на батко си. Той пък писна като родопска гайда, че не чухме края. Реших, че е време да се намеся аз. Аз председател ли съм или не:
- Съвременната жена, мили дами, в частност българката, е една богиня. Една многоръка богиня, която се справя без проблем с пране, готвене, чистене. Тя е комбинативна и ако се налага леко манипулативна. Аз, например, като се прибирах от работа, напазарувах. Докато приготвя яденето, пуснах пералнята. После оставих тенджерата на слаб огън и рекох на благоверния: “Виж, мило, аз излизам. Ти наглеждай яденето и действай според случая.”.
Като заговорих за вълка и той хоп на балкона. И ми заговори с оня мощен глас на добре гледан мъж, а не, както някои си мислят, че е сърдит или още по-лошо, че ме критикува:
- Айде, бе, жена, прибирай се, че яденето тръгна да те търси!
Хвърлих победоносен поглед на комшийките.
- Виждате ли как думата ми на две не става. И как съм го докарала да съм незаменима. А какво повече може да иска една съвременна жена! – отсякох аз и полетях нагоре да върна вечерята в тенджерата. Така де, няма само Сладуна да ни се хвали с Кама Сутра.
Елица Загорска
сряда, 3 март 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
